Първата пасивна къща в България е вече факт. Изградена от фирма Мегамат ООД и се намира близо до центъра на морската столица на България – Варна. Характерно за този тип сгради е, че те се отопляват и охлаждат сами и са с минимален разход на електроенергия.
Печките и климатиците в пасивната къща се заместват чрез енергията на земята и самата къща.
“Влизащият въздух се подгрява от вече нагретия въздух от къщата, който излиза. Той отдава своята топлина на влизащия, по тоя начин се запазва топлината в къщата”, каза инж. Радослав Радушев, технически консултант.
Пасивните къщи използват енергия от възобновяеми източници – слънчеви колектори или термопомпи, големи колкото хладилник. Вложените в строежа и оборудването инвестиции се връщат във вид на по-ниски сметки за ток, газ или парно.
Една пасивна къща консумира до шест пъти по-малко енергия. Енергията на къщата, необходима за отопление, охлаждане и топла вода през цялата година се свежда до един лев на квадратен метър за цялата година, за да бъде осигурен нормален микроклиматът. За сравнение, един неизолиран апартамент гълта по два лева на квадрат месечно.
“Инвестицията е с около 10-15% повече от това, което би ми струвала една традиционна къща. Очаквам в експлоатация тази инвестиция да се възвърне в порядъка на 20-25 години”, заяви Явор Радушев, собственик на къщата.
За разлика от Западна Европа, където пасивните къщи вече са хит, у нас все още липсват каквито и да е стандарти и нормативна база.
Какво представлява пасивна къща?
Пасивна къща се нарича тази къща, която има следните характеристики:
- годишен разход на енергия за отопление на кв. метър ? 15 [ kW h ].
- принудителна вентилация с енерговъзстановяване над 80%.
- прозорци обърнати в по-голямата си част на юг и с U ? 0,8 [W / m2K ].
- газоплътна, с разход на въздух от 0,6 -h.
Къщи с горните технически характеристики е прието e да се наричат пасивни, защото за осигуряване на микроклимата се използва по пасивен начин слънчевата енергия преминаваща през прозорците, енергията на битовата техника и осветлението, както и енергията на обитателите.
Такава къща осигурява:
- икономия на енергия над 90%.
- здравословен микроклимат през цялата година.
- независимост от пазара на енергоносителите – газ, нефт, въглища и др.
Сравнение на разхода на електроенергия при различните видове сгради:
За гарантиране на мироклимата при пасивните къщи се използва външен енергоизточник. При нулевите къщи не се използва енергия отвън, а при плюс – къщите фотоволтаичната система осигурява целогодишно необходимата енергия, а излишната се подава на енергосистемата. Нулевите къщи и плюс – къщите са пасивни къщи на по – високо енергийно ниво.
Пасивните къщи може да се построят навсякъде в страната. Единственото необходимо условие е до парцела да има нормални пътища за товарни камиони и автокран.
Източници: http://www.btv.bg/, http://www.megamat.bg/
3 коментара за тази страница
Здравейте! Аз се занимавам от 6 години с този тип строителство. Живея и работя в Гърция. Бих искал да ви попитам има ли интерес в България към този тип строителство или хората са настроени недоверчиво към тях и си искат масивната сграда?!
Благодаря ви!
Интерес има, но наистина се наблюдава консервативност и затруднение да се избере нещо толкова иновативно и не-масово във България.
Защо мислите, че се наблюдава консервативност – заради концепцията или заради цените?
Коментирайте